Канех се от дълго време да го направя. Все имаше по нещо друго – по-спешно и неотложно. Повече от година-две … даже три. Трябваше да купя албуми и … да ги подредя, надпиша и сложа в найлоновите пликчета. Снимките правени през тези години. На пътуване изщраквам по 2-3 филма, а имам и по 5-7 при дълги или интересни пътувания. В купчинките се оказаха над 1300 снимки. Е – един хубав летен ден се захванах … за работа. То си е доста време отнемащо занимание. Почти всяка снимка (или поредица от такива) ме връщаше назад във времето. Най--интересното бе (и тогава ми дойде идеята за тази тема), че през призмата на “новото време” (на вече настъпили разни-ми-ти събития) снимките и спомените на емоциите от минали моменти получаваха друг отенък. Съзнанието се люшкаше между онова, което преди време съм изпитвал и все още добре си спомням и това…което бе днес – променено - както “гледката”, така и “цвета”. На отминалите събития. Та… още тогава реших да напиша за ”употребата” на спомените – усещането на конфликтни чувства, на разликата в мислите, както е сега и преди? Защото през сърцето ми минаха капчици болка и тъга, повече радост и мъничко разочарование, много усмивки и атомчета горчилка.
После се случи така (при мен винаги, все нещо се случва … май нямам “неслучващи” се периоди ама туй друга тема), че трябваше да пренареждам къщата – местех библиотеката, шкафове … Намерих писма, подарени предмети, картички… От най-различни хора – близки, далечни, роднини, колеги, познати … Някои вече забравени, други явяващи се неканени в ежедневието. За някои си помислих “Какво ли прави? Къде ли е сега?”. Искаше ми се да чуя “този” позабравен глас, да разбера къде е, как е. Други спомени бяха … “пораснали” безвъзвратно. Знаех, че чара им се бе изпарил с годините и няма никога повече да го усетя. Трети (спомени де…) ги виждах толкова, ама толкова различно… просто си бяха за кошчето за боклук…където и отидоха.
Спомени. Снимки, писма, предмети. Изобщо не живеем с тях, заради тях или от тях, но понякога пръкват от някой шкаф, кутийка… или от другаде (неочаквана среща на улицата, емаил, сън…). Настъпва моментът да се замислиш как да ги "употребиш"
А имам и много красиви спомени... Почти мога да усетя "въздуха", който съм дишала тогава.. Мястото, хората, гледката наоколо.. Емоциите. Наистина обичам тези неща.
А колкото до хората.. Позабравени приятелства, познанства.. Липсват ми. Някои много. И тогава ме халосва носталгията.. Че сега не са около мен, не мога да чуя гласа им, а ги помня толкова добре.. Иска ми се да могат да видят, че сега съм по-добре, да се зарадват за мен, както и аз за тях.. Бих искала..
Разбира се, че красивите спомени остават и топлят в някои мънички, кратки моменти. Но се опитвам да не се отдавам на носталгията, просто защото има още доста живот и неща да правим - миналото е ... просто минало. Ала все пак спомените ги има, нахлуват понякога, сблъскваме се с тях...
17.03.2008 13:46
Ти си от готините спомени. Май не. Щото не си спомен, а си действителност. Има те и днес ;))) Ерго - си готино настояще.
Кат се пенсионирам, ако реша да пиша "Спомени", ще те включа... примерно ;))))
хахахаххахахахх
Уроци по френски ;)))))) А?