Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2008 16:44 - Спомените – начин на употреба
Автор: luben Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4212 Коментари: 13 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Канех се от дълго време да го направя. Все имаше по нещо друго – по-спешно и неотложно. Повече от година-две … даже три. Трябваше да купя албуми и … да ги подредя, надпиша и сложа в найлоновите пликчета. Снимките правени през тези години. На пътуване изщраквам по 2-3 филма, а имам и по 5-7 при дълги или интересни пътувания. В купчинките се оказаха над 1300 снимки. Е – един хубав летен ден се захванах … за работа. То си е доста време отнемащо занимание. Почти всяка снимка (или поредица от такива) ме връщаше назад във времето. Най--интересното бе (и тогава ми дойде идеята за тази тема), че през призмата на “новото време” (на вече настъпили разни-ми-ти събития) снимките и спомените на емоциите от минали моменти получаваха друг отенък. Съзнанието се люшкаше между онова, което преди време съм изпитвал и все още добре си спомням и това…което бе днес – променено - както “гледката”, така и “цвета”.  На отминалите събития. Та… още тогава реших да напиша за ”употребата” на спомените – усещането на конфликтни чувства, на разликата в мислите, както е сега и преди? Защото през сърцето ми минаха капчици болка и тъга, повече радост и мъничко разочарование, много усмивки и атомчета горчилка.

 

После се случи така (при мен винаги, все нещо се случва … май нямам “неслучващи” се периоди ама туй друга тема), че трябваше да пренареждам къщата – местех библиотеката, шкафове … Намерих писма, подарени предмети, картички… От най-различни хора – близки, далечни, роднини, колеги, познати … Някои вече забравени, други явяващи се неканени в ежедневието. За някои си помислих “Какво ли прави? Къде ли е сега?”. Искаше ми се да чуя “този” позабравен глас, да разбера къде е, как е. Други спомени бяха … “пораснали” безвъзвратно. Знаех, че чара им се бе изпарил с годините и няма никога повече да го усетя. Трети (спомени де…) ги виждах толкова, ама толкова различно… просто си бяха за кошчето за боклук…където и отидоха.

 

Спомени. Снимки, писма, предмети. Изобщо не живеем с тях, заради тях или от тях, но понякога пръкват от някой шкаф, кутийка… или от другаде (неочаквана среща на улицата, емаил, сън…). Настъпва моментът да се замислиш как да ги "употребиш"



Тагове:   начин,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. oddity - На мен ми идват като прозрение
14.03.2008 22:11
Трясват ме толкова внезапно и то тези - най-забравените (уж), че се чудя откъде са се взели. А може би са и точно това - прозрение... Но не съм се научила май да ги "употребявам" по този начин. Хъм, интересен въпрос поставяш... Досега винаги просто съм ги оставяла да бъдат, без да се замислям какво всъщност да ги правя...
цитирай
2. candysays - Хубав постинг си написал, Любене..
15.03.2008 12:31
Аз лично много обичам спомените. Може би съм такъв тип човек- "ретроспективен", понякога носталгично настроен.. Макар че всъщност се чувствам по-добре във времето.. Тоест "сега" обикновено съм доста по-добре от "преди".. И имам доста болезнени спомени. Но си ги ценя и тях много. Те са ме направили това, което съм в крайна сметка. Тоест допринесли са с нещо..
А имам и много красиви спомени... Почти мога да усетя "въздуха", който съм дишала тогава.. Мястото, хората, гледката наоколо.. Емоциите. Наистина обичам тези неща.
А колкото до хората.. Позабравени приятелства, познанства.. Липсват ми. Някои много. И тогава ме халосва носталгията.. Че сега не са около мен, не мога да чуя гласа им, а ги помня толкова добре.. Иска ми се да могат да видят, че сега съм по-добре, да се зарадват за мен, както и аз за тях.. Бих искала..
цитирай
3. luben - Е ...
15.03.2008 15:58
беше си повече някаква моментна връзка с "употреба", отколкото друго, но просто видях в даден момент, че "правя" (т.е. употребявам) нещо със спомените. И така ми хрумна идеята... А и докато сме активни, сравнително рядко се връщаме към стари писма, снимки, предмети...
цитирай
4. luben - Мерси за думите, канди
15.03.2008 16:01
ретроспекцията при мен е по-често от гл. т. на ... мисли, които ме спохождат в сходни ситуации - както и ти казваш - допринесли в миналото с някакъв опит.

Разбира се, че красивите спомени остават и топлят в някои мънички, кратки моменти. Но се опитвам да не се отдавам на носталгията, просто защото има още доста живот и неща да правим - миналото е ... просто минало. Ала все пак спомените ги има, нахлуват понякога, сблъскваме се с тях...
цитирай
5. candysays - :))
15.03.2008 20:39
Разбира се, че пред нас има още много време.. Да сме живи и здрави.. и да трупаме още много красиви спомени!
цитирай
6. анонимен - Spomenite, ni vra6tat v minaloto, a ...
17.03.2008 13:46
Spomenite,ni vra6tat v minaloto,a to e ponqgoga tajno,bilo e i veselo.No spomenat ostava jiv v sarcata ni.I ponqkoga prez godinite se okazva 4e spomenite ni toplqt:))
цитирай
7. eleni - я да видим сега...
19.03.2008 23:06
... аз от кои спомени съм?;)))
цитирай
8. luben - bojank
20.03.2008 19:12
така е. Дано имаме сили някои спомени да ни топлят, но аз лично предпочитам да ни топлят нещата и действията от днес, от утре... ала наистина е хубаво да запазиш топлещи спомени
цитирай
9. luben - eleni
20.03.2008 19:14
виж сега. Виж и утре. Виж и вчера ;)))

Ти си от готините спомени. Май не. Щото не си спомен, а си действителност. Има те и днес ;))) Ерго - си готино настояще.

Кат се пенсионирам, ако реша да пиша "Спомени", ще те включа... примерно ;))))
цитирай
10. eleni - сакън!
21.03.2008 11:12
да не си посмял:)))

хахахаххахахахх
цитирай
11. luben - И каква форма на
21.03.2008 11:15
насилие ще приложиш да го предотвратиш?

Уроци по френски ;)))))) А?
цитирай
12. eleni - ххахаххахахахаххааах
21.03.2008 12:18
ужасен си:)))))
цитирай
13. luben - не случайно сме роднини :)))))
21.03.2008 12:32
;)))))))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: luben
Категория: Лични дневници
Прочетен: 535967
Постинги: 111
Коментари: 563
Гласове: 3308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031