се изнизва, или пък просто си минава, или пък настъпва всеки миг. Ала дали един миг е една секунда или четвърт такава? А може би той довтасва всяка сутрин. Или понякога, като се събудиш нощем? Или пък той те буди нощем, защото си забравил за него. О, разбира се, ако не те е събудил глад, жажда или нужда за тоалетната. Но това животът ли е - не бе, това е съществуването. Обаче в тези моменти на глад или пишкане философията и диалектиката са тотално пренебрегнати ;) И какво тогава - когато не сме в някакво "първично" състояние - забелязваме как ни се случват причинни и безпричинни неща. Понякога намираме смисъл и в едното и в другото, а понякога и двете ги виждаме като безмислени.
Или пък животът не се изнизва? Ние го побутваме, водим, борим се с него или се отпускаме в него като в басеин...не - джакузи е по-добре - на готин хотел, където си отишъл да релаксираш след гадна седмица. А може и да е била хубава (получил си големи кинти или ... не само си сънувал онази прекрасна жена ;), която те кара все да забравяш какво ли не). И ако случайно се замислиш по това изнизване и побутване на живота - ако случайно зърнеш нещата, които се описват по-конкретно ти идват на акъла секс, пари, работа, деца, дух, разни мисли дали сме сами във Вселената, сила на волята (мога ли да съм по-върха от други върхове), патриотизъм (колко е велика страната ни или колко не е) цел на Живота и смисъла на Съществуването, любов, мача на любимия отбор, приятелски отношения, брак, смърт, близки хора, дали да подпишеш и за колко онзи договор, човешки качества - (има ли ги, как моите са перфектни, а тези на околните ... в най-добрия случай леко доближаващи се до моите, но все нещо ... не стига - там разбира се - не за моя милост), любимите домашни животни, колегиални отношения, създаване на нови приятелства, запазване или изпаряване на стари, секс извън брака, възстановяване на дружба, отново секс, о, тази всекидневна работа, пари...мислите ни по всичко това.
Щом сме наоколо поне сме сигурни, че докато ни е даден Живота - живее се ;)
Просто си мисля на глас :)
Този месец ми беше луд и с ужасно много събития. Не е оправдание, но все не ми остава време да пиша :)
Да - август с жеги, бачкане и неизяснени въпроси, които ще изчезнат до 2-3 месеца ... странно, но на този фон усещам лекотата на съществуването ;)
Аз никак не се оплаквам от моя месец август...;)))
Случват се такива периоди.