отсвирих предишните ми т.нар. шефове на иначе много интересната ми работа се наслаждавам на малко повечко време и мисля да си използвам част от миналогодишната отпуска за безотговорно занимание като ски и сноуборд. На фона на кризите тук и там, разни здравни проблеми на близки (слава Богу поне са под лекарски контрол и в много добра болница - да - Токуда макар и със сериозни опити за побългаряване, все още държи високо за нашите стандарти ниво) вероятно ще открадна време и за себе си и ще напусна трагично-комичния свят на София, нейните шофьори, полицаи, политици и други обикновени пе... рушинести.

Не знам дали ще усетя отново романтиката на природата, което ми се случва всеки път като ида под върховете, но се надявам да допрочета започнатите, но недовършени книги (някаква лакомия ме обзема като си купя 5-10 книги през ден-два почвам нова и чак след време ги довършвам - карам на паралелно четене) и да се освежа и със спорт и с почивка от битовизми и простотии.

На моменти се чудя дали с годините нещо не се обърква - неща като политика и ежедневие ми стават много безинтересни, което си го обяснявам с това, че няма нищо ново и свежо, нищо интересно, повтарят се истоически добре познати сюжети, а ново ... само новите епизоди на д-р Хауз и до някъде на Prison Break (но взе да става леко досадно) + простотиите на Андрей, Иван и господар(к)ите на ефирчо ми задържат вниманието в онези часове, когато Виасат хистори и НГ по някаква причина са ми скучни. Е - никой не е съвършен.

Друго странно ми е, че въпреки сивотата, простотията и мутренизацията наоколо, които не само те заливат, а направо те давят ... животът ми се струва прекрасен. Вярно е, че порасналите ми момчета, за които имам 100 пъти по-малко грижи от към време не запълват така интензивно вниманието ми и усилията ми по измисляне на нещо ново - вкусно или пресъздаването на успешна и любима за тях рецепта, но ... удоволствието от свободните минути и разговорите с приятели, малките появяващи се (или мечтани) романтични звездички (или пък измислени такива, или пък заимствани от някой филм или театър) са все неща, които ме радват.

Друго, което ме радва е, че въпреки всичко наоколо има много и много хубави хора.

Ами това е. Това ми се искаше да кажа. Непланирано. Просто ей така ;)

А, да - и оня ден с огромно удоволствие изгледах за 2-ри (или 3-ти) път Нотинг хилс. И си мислех, че критерий за хубав филм е когато си го гледал, знаеш какво ще стане, но все пак се смееш от сърце и ти е много приятно, че го гледаш...

za kakvo se razkazva v нотинг хилс ?))

някои обичам да чета, други да препрочитам, а в трети - да живея :)

е една романтична комедия как една супер холивудска звезда се влюбва в собственик на магазинче за пътеводители в Нотинг Хилс. Банален сюжет, очаквани развръзка и край, но брилянтни текстове, игра и режисура. Наслада от "дребните" ситуации и "мъничките" моменти. Огромна.