"Но кой е онзи, който, след като прочете всичките документи и разбере ясно пъкленните планове на Руссия против България – да не признае, че и тези грозни улични убийства на двамата български държавни мъже са дело на русските дипломати? Разглеждането на делата на виновниците в комплота както по убийството на Белчева, тъй и на Вълковича, - доказаха твърде нагледно участието на руските дипломати. Опитванието на Нелидова в Цариград да отнеме от ръцете на турската полиция Влад. Шишманова, който бе забъркан в убийството на Вълковича, - е явно доказателство, че Цариградското русско посолство е приготовлявало последните две убийства. Към това заключение ни упътват и самите документи; от тях се вижда, че, след като не сполучили и с делото на Паница, в което те са имали голяма надежда, защото Паница беше хитър фокусник да лъже и представлява работите на стотях деведесет и девет повече отколкото са в действителност, тогас русската тайна полиция се е загрижила сама да поеме ръководението на “конспирациите”, за която цел, както споменахме, е бил пратен и някой си оставной поручик Милевски, с нарочно приготвени от Париж бомби. Тия “православно-християнски” оръдия, биле отнесени в Цариградското русско посолство, от гдето и щели да се раздават на “конспираторите”. Припомняме тук на читателите, че в делото на “Св. Миларова, Попова и пр. имаше показания, какво Миларов предлагал, на някои лица, да скрият или да му намерят място, гдето може да скрие бомби, динамит и пр., които неща той щял да пренесе от Едрене. Съпоставено това с документите, твърде ясно става, че в тия две убийства – Белчев и Вълкович, - главна роля е играла пак русската дипломация, както в намирванието на хора убийци, тъй и в скъпото плащание и скривание отпосле в Руссия на ония от тях, които успяха да избягат.”

...

“Ако преди освобождението нямахме никакви факти за да подозираме Руссия, че предприема една война не с цел да освобождава, а да прокарва своите отдавна предначертани планове за завладяванието на Балканския полуостров; ако тогава не можеше да се намери и да се одързости никой българин, който да обвини Русия в лоши намерения спрямо България; ако всеобщото омайване в първата година на освобождението заслепи всички ни да не подозираме и да не виждаме в Руссия и в нейните действия в България нищо друго, освен желание да закрепи и усили една свободна България, - то сега, подир един четиринадесет годишен живот; подир цяла верига от груби факти и действия на Руссия; подир толкова явните вмешателства в нашите работи с очевидна цел да ни тури под владението си; подир толкова комплоти, бунтова, разбойничества, убийства и пр., гдето на всяка стъпка в тях се съглежда немилостивата ръка на Руссия; подир толкова жертви, дадени се за нейните коварства; подир толкова борби и явни спънки, подир толкова явни заявления, че тя няма да остави България и нейния княз на мира, догдето не си прокара плановете, подир узнаванието на тия планове, и съзнаванието на тяхната гибелност за България; най-после, подир напечатванието на тази грамада от документи, измъкнати из архивите на русските консулства, - ще ли се намери българин, с чиста съвест и български патриотизм, който да не признае, че Руссия ни е освобождавала с цел да ни присвоява и присъединява към своята Империя; ... ще ли се намери, казваме, подир туй, което сега е известно след четиринадесет годишен свободен живот, - такъв българин, който да не се погнусява от действията на русската дипломация, който да върви подиря и, да работи с нея заедно и да счита, че направлението, което днешното правителство е създало, не е патриотическо? ... Кой честен българин ще има куражът да мисли, че Руссия е правяла всичките тия безобразия, изложени в документите, с цел да ни направи силни и велики?

 

Казваме и прибавяме:

 

Както преди освобождението и през време на самото освобождение не можеше да се намери българин със спокойна съвест да мисли, че Руссия воюва с цел да ни присвоява отпосле и да създава своя Задунайска область, - тъй и сега, след тия документи, не вярваме, че би се намерил такъв развален българин, който да не признава, че Руссия е държавата, която се стреми да ни завладее, че тя е която с своето неприятелство, спира нашето развитие, закрепвание, напредвание и пр.

...

 Прочитанието на тия документи трябва да убеди всеки българин, че е длъжност на ръководящите българския народ елементи, да направят всичко, което ще способствува за отстранението на Русия още по-далече и за винаги от нас и да се пресекат ръцете на развалените елементи било в страната, било вън – да посягат към предателство. Направлението трябва да бъде такова, щото, както преди освобождението беше ни срам или страх да говорим против Руссия, - тъй и сега, подир узнаването на русските, всеки, който иска да върви с Руссия и да се нарича руссофил, - да се срамува, страхува и черви от себе си, че е такъв.

 

... Едва в последните години, преди освобождението ни, някои от българските патриоти като Ботйов, Любен Каравелов, Стамболов и В. Левски, бяха захванали да исказват съмнение в добрите намерения на Русия и действуваха, щото освобождението да стане от самите българи, чрез въстания. ...

 

... Под впечатлението на всеобщата радост, че се освободихме, никой не можеше да си помисли, че Руссия крие каквито и да било цели с нахлуванието си в Балканите, освен създаванието на една България. Под впечатлението на всеобщата радост, че се освободихме, никой не можеше да си помисли, че Руссия веднага след туй ще се залови, под формата уж на една България, да създава своя русско-задунайска область. ... Нашите “братушки” обаче, си знаяха работата. Техния план бил предначертан. Ний се радвахме, че ще създаваме някогашната България на славните български царье Крум, Асен, Симеон и пр., а те в туй време, тихо, без шум, са определяли, по кой начин да наредят тъй работите и устройството на държвицата, щото в едно скоро време създадената уж България да стане русска-задунайска област.

 

Д. Петков, София, януарий 1893 г. от предговора към Окупационен фонд основан за създаване на руско-дунавска област, изд. София, Българска народна печатница, 1892, преиздадена Русе, 1993 – Библиотека “Из нашето минало”