Преди 10-тина дена гледах едно разкошно предаване по Нешънъл Дж. за развитието на различните животни в утробата и бях готов да споделя впечатленията си тук, но а да го строя и ... някой ми се обади или ми се наложи нещо да правя. И така ден след ден... След това исках да споделя и радостта си (по-точно желанието ми да участвам в екип от инквизитори, които изтръгват самопризнания от пътни строители и инспектори от общината, както и от кметове и други сходни идиоти) от първият шофьорски ден на малкия син, с когото успешно на излизане от София прецакахме предната дясна гума (с последвали 100 и нещо финикийски знаци за поправка и купуване на нова). Ала не смогнах - майстори, ремонти и ... пак няма време. След това исках да напиша нещичко за първите чудесни дни, през които се помотахме с приятели и приятелки в парка на биричка, пробвах как кончетата са ме забравили и трябваше да се поизпотя да ги накарам да ме слушат (ами 4-5 месеца все нямаше условия) и да споделя за един читав майстор (предприемач, но то с такива контактуваме ние, крайните потребители), който поне за момента изглежда, че ще си свърши всичко (само да не го урочасам сега) в рамките на договорените срокове и пари (е, ще поиска някоя стотачка за нещо си ... но пък ще си е в рамките на 5-10%, а не убийствено надписване, като тези евентуални надбавки са предвидени от моя милост в една мозъчна гънчица още при стискането на ръцете). Мислех да споделя и за отвратителното, абсолютно тенденциозно  съдийство в нашенската си (и без това слабичка) А група, но пак не остана време.

И така - нямаше ме много наоколо, пролетта ми изяде времето (освен за работа, един купон и малко време с момчетата ми) и сега се чудя как не ми натресе нещо спешно или неотложно...

О, ето...викат ме ;))