Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2009 12:34 - И така абитуриент
Автор: luben Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1972 Коментари: 6 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 номер 2 (хронологично - иначе всяко дете си е номер 1) и цялата дандания около него са в близкото минало. Лудницата около изпращането и разни дрехи, подаръци и т.н. отминаха, но важното бе, че се усмихваше и му беше леко и приятно  - съвмести родители, баби, разни близки с дузината си приятели, преди да отпраши към класосъбирането. После пред Нар. театър довършихме батерии и карти на апаратите точно в момента, когато почна да капе дъждец и красивите млади момичета и момчета се отправиха към ресторанта.

Детето си остава такова за цял живот и грижи и помощ от различен характер винаги ще има (пък и в България сме си повечко патриархални и все още държащи на семейни събирания и отношения ... докато на Запад съвсем типично е родители-деца да се виждат по Коледа, Благодарността или някой друг р.д.), но фактът си остава, че най-основната задача - да порасне здраво и да завърши училище ... вече е приключила. А дните са съвсем същите като преди и ... съвсем същите, като онези дни, когато тези прекрасни създания се появиха на бял свят, когато проходиха, слагаха си пръстчетата в пантите на вратите или изяждаха главичките на клечките кибрит... училището също не винаги беше най-любимото място, докато не станахме 10-11-12 клас, когато времето с приятели надвишаваше това с нас от години с номера 0, 1, 2. Даже снощи нямах време за някаква равносметка на какво ги научих добре и какво не успях. Просто ги гледах и им се радвах, снимах се с приятелите им и даже 2-3 пъти виках с тях. Но като цяло си стоях настрани, вдигах дясната ръка с одобрителен жест и просто си бях щастлив. Животът продължава, но този вододел край на училище/пълнолетие е преминат. Сетих се и за моя такъв и ... е, не беше чак толкова отдавна, картините от тогава са все още неизтрити в паметта... И му пожелах мислено да изпита това, което изпитвах в момента... едно особено състояние на щастие, удоволетвореност от изпълнен дълг и ... очакване и мечти за живота пред нас. Защото вярвам и мечтая, че ще имаме още не малко усмивки и прекрасни моменти. Каквито пожелавам на всички!

 



Тагове:   абитуриент,   мечти,


Гласувай:
0
0



1. sowhat - да ти е честито любо. и рано или късно ...
29.05.2009 12:36
да ти е честито любо.
и рано или късно и те (децата ни ) ще минат по нашите пътища, и ще да ще изпитат, всичко онова, което ни вълнува днес

живи и здрави
цитирай
2. benra - пожелавам му -
29.05.2009 12:38
успешно вървене по пътя на зрелите хора.а на теб-още много мигове на щастие и удовлетворение!
цитирай
3. luben - Мерси!
29.05.2009 13:01
Усещането е особено. А нищо формално в живота не се е променило. Само дето днес хем ми се говори за това, хем трябва да довърша изоставените задачи в службата, че си бях взел ден отпуска....

Абе като цяло ми е хубаво. Истински хубаво! Отново благодаря за хубавите думи!
цитирай
4. mamkamu - Да ти е жив и здрав! И нека все по-х...
29.05.2009 14:09
Да ти е жив и здрав! И нека все по-хубави неща да го очакват!

Така сме ние в България -сякаш обичаме децата си повече от онези очуждени западняци.

Покрай тия патърдии и аз неволно се замислям за моят абитуриентски! Сякаш беше вчера! А то като погледна, точно 20 години минали :)
цитирай
5. hristam - И още много
01.06.2009 18:27
хубави емоции с порасналите деца, а и с детето в теб, което май винаги ще намери начин да напомни за себе си.
Една топла прегръдка от мен, приятелю Лю :)
цитирай
6. luben - Още едно
01.06.2009 20:07
сърдечно благодаря. Аз също се пренасям в онази майска вечер, дето бяхме в Универсиада ;) Ала при мен са минали (даже) повече от 30 години...

Топлината ви е страхотна. А между другото - като се сприятелиш със западняците се очудваш колко много са като нас. Просто имат различна първична система на възприемане... но като станеш приятел с тях са ... невероятно сърдечни и хубави хора. Това между другото. А детето в нас май ще си живее завинаги. Освен ако насила не го изгоним. А не виждам защо :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: luben
Категория: Лични дневници
Прочетен: 392813
Постинги: 111
Коментари: 562
Гласове: 3302
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930