След като поотминаха националните особености на българския парламентарен вот (и успях да убедя поне 10-тина души да гласуват!!! дето бяха решили твърдо да не гласуват) понастана време за отпуска и даже за море. От доста години не бях ходил на чудесно застроената ни природа, водеща се в географията ни Черноморска крайбрежна ивица, защото да се намърдаш сред куп хотели, бараки, улични магазинчета с дюшеци и порцеланови чаши правени в Китай, да се разправяш за този или онзи чадър и да си чистиш подчадърното пространство от фасове, костилки от праскови или пластмасови чаши е нещо, което трудно възприемах като "почивка на море". Гърция и Турция с всичките си кусури (по-солена вода, ужасно горещ пясък и т.н.) все пак предлагат някакви що-годе условия за почивка и ме бяха зарибили. Обаче тази година видяхме една оферта за Албена (в интерес на истината имаше и реклама тук-там) и ... айде - да подкрепим българското, а и ... може би северното крайбрежие не е така блоковизирано като южното. За огромно съжаление съм намалил алкохолните напитки, та примамката ултра-ол-инклузив (т.е. намират се и вносни питиета) не беше определящата. Въпреки, че по време на мачовете наличието на ирландско уиски не се оказа излишно ;) Та ... след 4-5 часа сравнително спокойно каране по ... даже не толкова лошия път до Варна се настанихме на Албена. Няколкото дена там ме убедиха, че не всичко у нас е тотално разрушено, че тук-таме има хора, дето се грижат, чистят и се стараят да има туризъм и че ... братята ни румънци (поне 40-50% от летуващите там бяха мамалигари) са същият дол дренки. За идващите тук македонци, поляци, унгарци и немци си знаем - все пак като са в малки количества е до някъде извинително. Ала румъниците - голям кеф да видиш нашего брата балканския дух. И не че правя тук реклама на мястото, но наистина там се диша - има контролируемост на тълпите, на сергиите, на възможностите да си полегнеш под чадър на плажа и да минеш няколко дена без стомашно-чревни проблеми. Т.е. - Албена - съвсем прилично.

Направихме и малка разходка до Балчик. Там ... е станало голямо строителство и голямо табелослагане в чест на румънската кралица, дето е построила двореца. Бях ходил 3-4 пъти като малък там, но сега е доста различно - много цветя, много таблели с обяснения къде, защо и как кралицата... и ... отново доста румънци. Скъпичък вход за нещо, доста по-невзрачно от европейските дворци (10 лева), но все пак ми хареса, че е чисто, поливано, цъвтящо и подредено. Е - на едно място щракнах купчина боклук (в края на градината) и ще пратя снимката на новото министър на културата (имам огромни резерви към този субект), но ... това да му е кусура (ала без тоз боклук - впечатленията ми щяха да са на 5...почти на 6).

На връщане бях свидетел на няколко състезатели, фукащи се с мощността на колите си и с безразличие към онези в насрещното движение или завои без видимост. Жалко за другите, дето удрят - за тези говеда хич няма да ми е жал. И за разни други идиоти, дето карат на 10 см. за тебе, щото е... кофти да не караш със 140-150 по немагистрален път - нали?

Дупките по пътищата на родината ни ... още радват окото. За щастие - една идея по-малко сравнено с преди година-две (по някакъв повод бях ходил в северна България и бях минал тогава през Търговище и после - през Шипка и след това - до София по подбалканската. Е - намират се още лунни ями, ала не мога да отрека, че са по-малко. И се замислих на какво се радваме - на това,че са по-малко. А никъде в Европа не съм виждал дупки по пътя. Преди 8-9 години имаше в Букурещ, но приятели ми казаха, че там вече НЯМА. Обаче ... да сме позитивни - по мъничко дупките намаляват. Да видим новите дали и как ще ги запълнят. Ужасно се зарадвах да видя новото ръководство на МОСВ - прекрасни хора са и знам, че ще свършат много работа и ще са честни - работил съм с тях няколко години и ... съм сигурен, че ако всички останали министри и зам министри са така компетентни - след 4 години ще сме определено по-добре.

Ей такива разни ми ти работи у нас. За 5 дена впечатления :) Поздрави на всички наоколо ;)