Берлин ме посрещна с ... нетипично немската промяна. Автобусът не минаваше по маршрута, по който трябваше, а за жалост немският ми не разбра долносилейсият диалект на шофьора (или беше горносаксонски - във всички случаи не бе оня немски от дойче веле или канал айнс) дето спомена Унтерденлинден и много думи около него и ... благодарение на наблюденията ми къде минава и къде трябва да мине рейса, засекох как хич не бе по маршрута. Причината се изясни след час и нещо, когато се видях с приятелите ми от Берлин - нощта на музеите и редицата мероприятия, заради които част от центъра на Германия беше затворена. Видях я и тази затворена част и не ме очуди, че някой мерцедес, беемве или порше не минаваше през загражденията, а си заобикаляха, както си е реда. Законът си е закон и това си е. Където има ограничение 50 км в час се кара с макс 50 км в час. Както и да е. След няколко телефонни разговора се събрахме групичка хора, които решиха да се присъединят към музейната вечер - в Германия се правят тематични вечери и на 29-ти август беше вечерта (май най-точно се превежда "дългата нощ") на музеите - срещу дадена сума може да посетиш колкото ти музеи иска душата и колкото музеи могат да издържат краката ти. Е - след като замезихме и с няколко вурстчета и бира - тръгнахме към Алтес мюзеум да видим Нефертити. И не съжалихме. Музеят беше прекрасно осветен - цветовете се меняха, а огромните колони в дорийски стил (признавам - не се загледах точно в какъв стил са -може и да бъркам) добиваха ту червен, ту син, ту зелен цвят в синхрон с музиката, която озвучаваше площада (в църквата от дясно имаше концерт, но музиката не се чуваше навън). Макар и да бях ходил поне 3-4 пъти в острова на музеите в Берлин и да бях посещавал стария музей, отново влязох вътре и се насладих на египетското изкуство. Нефертити бе прекрасна и очарователна, а Клеопатра я гледаше завистливо от среща (мисля, че друг път не бяха на едно и също място - една срещу друга, но може и да бъркам). Последва посещение на Боде музея, защото Пергамон и Новия бяха затворени. Краката отказваха в полунощ, но разгледахме и музея на немската история - експозицията беше за Полша и немците. Имаше и разделението на Полша между Русия и Германия. Просто си беше дадено всичко - замислих се - немците си признават "греховете", макар и съвременното поколение нито да е искало война, нито да е участвало в нея, но носи исторически бремето на грешките на предходните си политици. Е - изисква се и сила да се направи това, а не да се крие зад общи фрази и да обвинява другия свят, че преиначава това или онова... Но това е друга тема.

Последваха 2-3 дена със служебни занимания, но преди да се върна към софийските жеги посетих изложбата на Ромеро Брито - авангарден художник от бразилски произход, изключително популярен в Щатите и пробиващ си известност в Европа. Наричат го съвременния Анди Уорхол, но аз видях повече цветовете и разграничителните линии на Кандински, идеи и форми на Пикасо и едва тогава нещо от Уорхол. Интересен, явно - авангарден и любопитен творец. В такива случаи си казвам "Бих ли закачил негова картина в хола или другаде в къщи?". И когато отговорът ми не е "Категорично да", примирявам се с оценката на експертите и ... добавям още едно известно име на художник към енциклопедията си. Във всички случаи беше любопитно и интересно да се види. А картините - както казах малко по-горе - за този случай - даже да ги имах тези пари (между 50 и 100 хил евро на картина-уникат и между 5 и 15 хил на графика), надали щях да ги дам. Но пък .. абе какво да ви разправям - погледнете сами:

http://www.britto.com/

http://images.google.bg/images?sourceid=navclient&hl=bg&rlz=1T4GGLJ_bgBG241BG241&q=romero+britto&um=1&ie=UTF-8&ei=y-OfSrm6Itah_gaVqtXXCw&sa=X&oi=image_result_group&ct=title&resnum=1

http://en.wikipedia.org/wiki/Romero_Britto

и ако ги имате... може да си купите - във Фолцваген център само половината бяха разпродадени. Може и да им се вдигне цената - никой не знае! В неделя изложбата свършва - колко му е да скочите до Унтердерлинден/фридрихштрасе?

ми прилича по-скоро на илюстратор на дестки книжки или художник на комикси. Не видях ни Кандински, ни Пикасо, камо ли Уорхол.
А и цените му много яки! Както и да е - въпрос на вкус! :)

пък и на живо е малко по-различно от на снимка. Аз споделих, че не бих си купил негова картина - виж - колегата ми от Берлин му беше голям фен. Пък и не робувам на мнения/снобизъм - като ми харесва, не ми пука дали е супернеизвестен. Като не ми харесва - не ми пука дали е суперизвестен. А когато е различен - просто си личи и е любопитно. Различни в началото са били импресионистите, после - кубистите и т.н. и т.н. Едните ми се нравят, другите - не особено, ала е ясно, че има хора, дето ги харесват - свят широк, хора всякакви :)