Постинг
15.09.2009 14:00 -
Днес
за първи път от 13 г. насам не ме гони вълнението по някой от учениците ми. Просто защото вече не са такива. Не че последните години се вълнувах кой знае колко, но все пак ... имахме първи учебен ден, водата, здравеца, пожеланията... Днес го няма. Малко по-различно усещане от вълнението (за мен де) на най-първия учебен ден на големия, ала усещам май в спомените си онзи въпрос към себе си: "А кога ли ще завършат?" То си стана това лято, но сега - по-точно днес гледам други близки и познати с все още ученици ... обсъждат дрехите, учебниците, класните, новата гимназия/среда... А аз съм стигнал финала на магистралата. Дали ми остава само да се настаня в хотела и почна живота/почивката? Е - имам 2-ма студенти и ще трябва да ги отглеждам още някоя годинка, но някак си е доста различно. Големи - да. Пораснали до пълнолетие - да. Няма да изброявам, кое в мислите ми е "не", защото съм решил да ги оставя те да си натъманят да-тата и не-тата в живота. Навремето родителите ни (щото гледах, че това правеха не само моите) гледаха прекалено от близо "какво трябва" да се направи, "как да си добре" и "кое е добро" за детето, а аз съм ограничил списъка, производен от горните въпроси само до това да са здрави, разумни зад волана и да нямат общо с наркотици и прекралено лоши компании. Е - до колкото може да се въздейства с говор и пример. Толкова е хубав деня - сякаш се улавя вълнението и щастието на толкова много родители. Учениците ... кога се кефят,кога са намръщени за школото, а родителите - най-често се вълнуват толкова много.
Ами разни такива мисли ми минаха сега.
И ги написах :)
Ами разни такива мисли ми минаха сега.
И ги написах :)
Харесва ми този подход към децата, и аз го приложих към моите. Станаха съзнателни и отговорни хора, независими.
А децата днес се радват, празнично им е. Виждам го по лицата на моите ученици.
Хубав ден!
цитирайА децата днес се радват, празнично им е. Виждам го по лицата на моите ученици.
Хубав ден!
а и една студентка :))
все още имам определени да и не , като те са по скоро пожелателни, а не задължителни ...
та те разбирам, но пък това не ми попречи да честитя на другите майки и деца - честит първи учебен ден :))
цитирайвсе още имам определени да и не , като те са по скоро пожелателни, а не задължителни ...
та те разбирам, но пък това не ми попречи да честитя на другите майки и деца - честит първи учебен ден :))
Май имаш повод за празнуване ;) Или?
цитирайдали е повод за празнуване или за напиване от мъка :) Или и двете - празнувам, щото отраснаха и като цяло съм доволен и им се радвам, а тъгувам по мъничко, щото това ученическо, което остава за цял живот в нас като едно от най-неподправените и искрени времена ... им измина.
И разбира се - радвам се на всички ученици и техните родители. Бидейки извън това множество тези дни ;)
цитирайИ разбира се - радвам се на всички ученици и техните родители. Бидейки извън това множество тези дни ;)
за теб, за порасналите деца, за различния начин, по който гледаш на ден като 15ти септември.
С мъничко носталгия сред светлите мисли.
Усмивките ми са за теб, Лю! :)))
цитирайС мъничко носталгия сред светлите мисли.
Усмивките ми са за теб, Лю! :)))
Много здраве и успех в пъстрите студентски години за вече порасналите деца.
А за Вас - освен здраве - търпение и пълна кесия... :)
цитирайА за Вас - освен здраве - търпение и пълна кесия... :)
точно това е май важно *освен здравето* - кесията и ... търпението да приемаме всичко, дето не го мислим така ;)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3308