В нея влизат традиционните заподозрени - много работа, командировки, довършване на разни ремонтни дейности (все още прилично за работа време) изостанали от лятото и есента и ходене по лекари. Този път беше за майка ми - 2 месеца - прегледи, 2 операции (не много тежки, но не и леки) и много нерви около това. Покрай това - сблъскване с действителността "Наши болници - теория и практика". Теорията е, че гилдията е супер, само дето пари няма. Практиката е, че повечето (не всички) сестри, лекари и санитари са като всичко у нас. Не е за очудване, но човек като се сблъска непосредствено с него е друго. Хубавото е, че на повечето места се забелязва подобрение на условията в болниците - нова дограма, доста по-чисто, на редица места има съвременна апаратура. Преди 10-тина години хич не бе така.

За сега толкоз - ще гледам да пооткрадна време и да пусна малко снимки от Мюнхен. А за нашата действителност - вчера гледам - "всенародни" чествания на Вапцаров. Никой и не си помисля да го "забранява", а когато стана въпрос за улица (не за друго) на името на един наш истински европейски, изтъкнат учен - Б. Филов (не говоря за политиката) имаше вой до небето. А когато съм се ровил в английски библиотеки, един от много малкото български автори, които имаха трудове/книги там бе именно този наш археолог. Толкоз за политика и история. Сега ще погледна кога ще има приятни концерти около празниците, че с традиционните събирания с приятели, клубове и служби - ще вземе да дойде внезапно края и на тази година. А ... и трябва да си напиша коледното послание/преглед на изминалата годинка ;)

Такива ми ти работи :)