Постинг
27.12.2008 13:16 -
Празници и книги
След като пратих коледното си послание на българи и чужденици, направих (даже този път аз малко участвах - синът свърши голямата работа) елхата и в момента пека пуйката с кестени (голям кеф и фантазия се оказа готвенето - на късни години се сблъсках с творчеството там, като никога не подозирах какво удоволствие е да направиш нещо вкусно и ... да се радвате всички на произведенията ти - най-мразя подготовката на продуктите - белене, миене, рязане...но пък смесването, подпавките и технологиите са си...както и да е), която е версия 7.2, щото всяка година е върха, но трябва да обиколя и съседните върхове ;)
И в момента, докато големите деца (де да бяха като онези сладки бебенца на снимките на колеги наоколо) спят след поредните нощни похождения се опитвам да наваксам с 5-6 от 15-те книги, с които затрупах бюрото си и други места за книги около леглото си.
Казвам го поради причината, че като чета изпитвам огромно удоволствие от факта, че вече (е - явно от съвсем скоро) има и сериозни проучвания за близкото ни минало. Оооопс - така са кръстили комунистическия период хората от Института за изследване на близкото минало. И колкото и държавата ни да върви към мутренизация, доганизация и безаконие, не мога да не споделя колко е хубаво, че се появиха тези изследвания и трудове. Надали те ще са най-добрите и както и техните автори признават - по различни причини има още много да се разкрива и пише по темите, но е вече факт, че освен откъслечни (било в пресата, било тук-там по някоя книга) писания за периода 1944-1989, вече започна да се появява сериозна историческа литература за това уж познато, уж много обсъждано и разглеждано, но в действителност неизследвано минало. Според цитираната библиография на една от книгите, институтът е издал вече 9 труда (успях да се сдобия само с половината), което си е капка в морето, сравнено с наличната литература за други периоди, а даже сравнено с апологетичните появили се "биографии", "автобиографии" и "спомени" на партийни величия, шефове на ДС, секретари на БКП и всякакви други индивиди, мобилизирали партиен ресурс за своя лична изгода и оправдание.
Просто ми се искаше да споделя. А иначе тези дни са важни със семейните събирания, хубавите мисли и ценностите, на които трябва да държим и които дай Боже да преминат в наследниците ни.
Много хармония и хубави чувства с най-близките ви пожелавам!
(и няма да пусна някой джингъл белс или еленче, въпреки изкушението...по-скоро - въпреки че всички го правят).
И в момента, докато големите деца (де да бяха като онези сладки бебенца на снимките на колеги наоколо) спят след поредните нощни похождения се опитвам да наваксам с 5-6 от 15-те книги, с които затрупах бюрото си и други места за книги около леглото си.
Казвам го поради причината, че като чета изпитвам огромно удоволствие от факта, че вече (е - явно от съвсем скоро) има и сериозни проучвания за близкото ни минало. Оооопс - така са кръстили комунистическия период хората от Института за изследване на близкото минало. И колкото и държавата ни да върви към мутренизация, доганизация и безаконие, не мога да не споделя колко е хубаво, че се появиха тези изследвания и трудове. Надали те ще са най-добрите и както и техните автори признават - по различни причини има още много да се разкрива и пише по темите, но е вече факт, че освен откъслечни (било в пресата, било тук-там по някоя книга) писания за периода 1944-1989, вече започна да се появява сериозна историческа литература за това уж познато, уж много обсъждано и разглеждано, но в действителност неизследвано минало. Според цитираната библиография на една от книгите, институтът е издал вече 9 труда (успях да се сдобия само с половината), което си е капка в морето, сравнено с наличната литература за други периоди, а даже сравнено с апологетичните появили се "биографии", "автобиографии" и "спомени" на партийни величия, шефове на ДС, секретари на БКП и всякакви други индивиди, мобилизирали партиен ресурс за своя лична изгода и оправдание.
Просто ми се искаше да споделя. А иначе тези дни са важни със семейните събирания, хубавите мисли и ценностите, на които трябва да държим и които дай Боже да преминат в наследниците ни.
Много хармония и хубави чувства с най-близките ви пожелавам!
(и няма да пусна някой джингъл белс или еленче, въпреки изкушението...по-скоро - въпреки че всички го правят).
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 3308